5 съвета за Хайдутин, които можете да използвате днес

5 съвета за Хайдутин, които можете да използвате днес

Blog Article

          Пространството, което обхваща разказът в поемата, е пространството на българските земи, обозначени с най-важните за българите географски обекти. За всеки българин имената Пирин, Стара планина, Странджа, Бяло море, Дунав, румелийските полета (днешна Тракия) са знаци на българското, родното.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Любопитните хора ползват нашия универсален речник, когато се чудят какво значи "хайдутин", как се пише, какви синоними има и как е на английски.

В увода Ботев изповядва своите чувства на недоволство и възхищение, на силна вяра във въздействието на песента. Недоволството е породено от примирението 

Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“:

Боженишки Урвич – един от последните стожери на Втората българска държава

Поетът дълбоко вярва, че традициите се предават от родители на деца. Затова подзаглавието на поемата е „Баща и син". Какъвто е бащата Хайдутин (Петко Страшника), такъв става и синът (Чавдар войвода), надминал го по слава.

В Панагюрище започнали грабежи, изнасилвания и кланета, които могат да се сравнят с тези от Батак

Въведението съдържа обща характеристика на героя като хайдутин – страшен борец срещу турци и чорбаджии и закрилник на „клети сюрмаси“

Изборът на юнаците е и избор на самия лирически говорител – да наказваш лошия за злините му, да въздаваш добро на добрия. Най-важно за него е да запази честта си и да изрази своята воля за по-добър живот.

От турската власт са наричани и хайрсъзи, хадамаци (хайти), арамии (харамии) и пр. На гръцки език на понятието „хайдутин“ е идентично наименованието „клефт“.

          Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е представена срещата между малкия Чавдар и майка му. От диалога между тях се разбира, че синът иска да отиде в дружината на баща си, известния хайдутин Петко Страшника. Разговорът между двамата е задушевен, предаден е с обич и топлота.

Ставя ясно, че хайдутството непрекъснато е създавало грижи на властта и въпреки жестоките мерки за преследване, до Освобождението на България, „бунтовниците” не се свършват.